Един от добрите работници, който влива своите свежи сили в братския живот е Гради Колев Минчев. Роден е в село Габерево, Елховско, на 5 юли 1912 г. В съновидение той вижда, че в предишния си живот е американец и работи в групата, която Учителят създава при пребиваването си в Америка. Заминава си за другия свят, след известно време намира Учителя и се ражда в България.
Като израства, той се запознава с идеите на Братството и Учителя и идва с майка си Мария да живее на Изгрева. Със своя откровен и детински характер и постоянната си готовност да помага на всекиго спечелва любовта и уважението на приятелите. Понеже работи като строител, на Изгрева той се включва в строежа на бараките. Запознава се с Алфиери Бертоли, при когото научава мозайкаджийския занаят и става майстор. С този занаят обикаля из цяла България.
Участва активно в почти всички екскурзии на Рила, в общата работа за подържане на лагера и устройване на магазина. След заминаването на Учителя той става домакин на Братството и стола и се грижи за неговото снабдяване и правилно функциониране. Приема редовно всички приятели, които идват от провинцията, и ги настанява да преспят в братските стаи.
Под влиянието на Учителят Гради променя своя характер и с готовност участва във всяко общо братско начинание. Той на дело прилага идеите на Учителя и оставя светъл спомен в душите на братята и сестрите със своята безкористна и всеотдайна работа.
Гради отива при Каназирева в Стара Загора. Разговарят известно време, тя му предлага да отидат при митрополита на разговор. Взимат една беседа и се отправят към Аязмото, където се помещава митрополитът. В проведения разговор Каназирева се оплаква, че в едно старозагорско село по донос на попа милицията разгонва братята и сестрите от беседа. След това тя подава беседата, която носи. Той я взима, усмихва се и казва: „Виждаш ли тази библиотека с остъклените врати, в нея има всички беседи, излезли досега, от господин Дънов. За случая, с който ме запознахте, аз не зная нищо и разгонването на братята и сестрите не е наредено отгоре, а е работа на местна почва." След това той извиква попа и му се скарва, че постъпва лошо с хората на Братството.
След освобождаването ми от казармата, аз отидох да работя при брат Гради, който се беше наел да направи бюст на Георги Димитров в двоен размер от мозайка по гипсов макет, изработен от скулптора Фицов. С нас беше Асен Каназирев, който имаше фабрика за сапун и го пратиха в Белене.
* Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; томXVIIстр.663-664, стр. 753.
Понеже помагал в живота много на брата на Георги Димитров, лежа една година в лагера и го освободиха. Заедно с него и Гради правихме клинови калъпи от бетон и рабецова мрежа по формите на статуята. Те станаха сто. Сглобихме ги, поставихме арматура и отляхме статуята с мозайка и цимент. Стигнахме до главата и се оказа, че няма едно калъпче. Намерихме го в напрежението и наляхме разтвора до горе. Брат Гради остана цяла нощ да долива, защото мозайката спадаше. Стана фигурата. После я изтъркахме.
Брат Гради взе карци и с кран сложиха фигурата и я закараха на гарата, натовариха я във вагон за Ардино. Там отляхме пиедестал и монтирахме статуята, Фицов ни изигра - не плати на Гради и той не можа да плати и на нас. Аз не си развалих отношенията си с него и работехме и други обекти. Брат Гради имаше машина за търкане и полиране на мозайки, но брат Борис му я поискал, и той му я дал да си услужи, но Борис не му я връщаше. Гради искаше да ми я даде на мене за компенсация на парите, които ни задигна Фицов. Борис мина след години и върна машината и Гради ми я даде веднага. Тя е още у нас.
След заминаването на Учителя Гради живее дълго време в тъй наречените „пловдивски бараки" заедно с майка си Мария. Посреща братята и сестрите, и работи като домакин. След спирането на стола на Изгрева, брат Гради създаде бригада за производство на фонтанки и други градински украшения към предприятието „Паркстрой". Беше бригадир и привлече много приятели да работят при него. Аз работех на Министерството на транспорта и почти всяка вечер минавах до тях и разговарях с майка му Мария. Той ми се изповядаше за всичко, което преживява и ми се оплакваше от изгревяните, които работеха при него. Разбираше се по-добре със светските хора, които ги учеше на занаят, а нашите не го слушаха и му създаваха неприятности. По-късно се пенсионира и се освободи от изпитанията през които преминаваше. Остана в дома си и по цял ден пееше братските песни и четеше Словото.
След разрушаването на Изгрева, отива да живее в апартамент в квартал „Младост -1", заедно с брат си Атанас и майка си Мария. Тя си заминава на 25 юни 1974 г.
Гради живее сам труден живот, но при тежкото боледуване много приятели му помагат - носят храна, обгръщат го с голяма любов. Разболя се от паркинсон, трепереха му ръцете от голямата работа, която беше минала през него. Трепереха му ръцете и той се хранеше с широка фуния, с която смучеше главно течна храна и супи. Много се грижеха за него брат Стойно Марков и сестра Стоянка Колева Драгнева, и често се срещахме при него. Брат му Атанас живя малко при него и напусна жилището. Аз му помагах с каквото можех в апартамента. Аз отидох на Рила на Седемте езера и не можах да го изпратя. Замина си на 12 август 1992 г., като остана верен на принципите на Младежкия клас и не се ожени.
